Денят на Света Марина се отбелязва като голям църковен празник.

В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.

През годините, жените на този ден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

Според едно старо поверие Света Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на Света Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Марининден празнували и всички занаятчии, които работели с огън - хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии.