Премиерът Бойко Борисов инспектира римското селище край Благоевград, което археолозите смятат за Скаптопара.

Борисов бе придужен от кмета на града Атанас Камбитов, от министъра на културата Боил Банов и регионалния Николай Нанков.

Посрещнаха го десетки граждани, водени от Инициативния комитет, които настояват трасето на АМ "Струма" да се промени и да не затрие останките от античния град между селата Покровник и Зелен дол.

Хората попитаха Борисов защо е променен първоначалният вариант на трасето, защо е направен този завой на автомагистралата, който ще погребе повторно Скаптопара, но не получиха отговор. 

"Ще решаваме и за автомагистралата и за римското селище. Около 20 милиона сме дали за археологически разкопки и обезщетения. Тунел не е възможно да се направи, тъй като са нужни пари и за други региони", каза Борисов, ядосан от въпросите.

"Сега разбрах защо тези преди нас не са строили магистрали, толкова много археология изкарахме. Вместо да кажете едно "благодаря", че толкова много сме направили за Благоевград и региона, сега тук двама-трима злобеят", каза Бойко Борисов.

"До месец - месец и половина ще решаваме", каза премиерът Борисов. През това време ще пресметнем, ако магистралата мине отдолу, следва ново отчуждаване, нови процедури, а досега са дадени над 20 милиона за отчуждаване. Експертите трябва да изследват, ако трасето мине отдолу, близо до реката, дали няма риск от наводнения. Има такова изискване. Затова на някои места трасето трябваше да бъде повдигано", обясни Бойко Борисов.

Той покани в кабинета си на 10 май Атанас Камбитов и Лазар Андреев-водачът на Инициативния комитет.

"Нашата категорична позиция е, че разкопките трябва да бъдат запазени. В тези разкопки виждаме възможност – потвърждава се историята на Благоевград като един действително древен град. Има технически начини разкопките на Скаптопара и артефактите да бъдат запазени на това място, където са сега", коментира по-рано днес градоначалникът Камбитов.

"Ако благоевградчани не успеят с искането за промяна на траесто, при строителството на автомагистралата, ще се погуби ранно християнски храм, датиращ от Втори век. Църквата е от времето на император Константин Велики IV и неговите синове Констанций II и Констанс. Най-ценната документирана находка към момента е храмът на император Константин Велики IV и неговите синове. Сградата представлява еднокорабна конструкция с размери 10 на 6 метра и е част от комплекс от жилищни, обществени и производствени сгради. Построена е след приемане на християнството от Римската империя след Църковният канонотворчески събор в Сердика-днешна София, свикан в 342 година, като II-ри вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя", каза за Еновина Лазар Андреев.

Археолози сочат, че църквата, открита в Тракийското селище край Благоевград, е еднотипна със запазените до днес сгради и останки от църквите, в които са заседавали епископите в Сердика - базиликата "Света София", ротондата "Свети Георги" и гражданската сграда до нея.