Свикаха извънредна сесия за римското селище край Благоевград, за което археолози твърдят, че е град Скаптопара.

Председателски съвет утвърди 11 май за дебат на предложението за референдум, внесено от Инициативния комитет за възстановяване и съхранение на античните разкопки между селата Посровник и Зелен дол.

Общинарите ще решават дали да допуснат общественото допитване - „за“ или „против“ запазването и възстановяване на раннохристиянска църква от IVти век от времето на император Константин Велики и неговите синове, както и баня, канализация, административни, производствени и жилищни сгради открити в тракийското селище Скаптопара на площ от 120 декара.

Председателският съвет бе в състав Радослав Тасков-председател, Злата Ризова, Румен Калайджиев, Илиан Георгиев и Цветозар Балабанов.

На заседанието бяха обсъдени възможностите които дава Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление по въпросите касаещи културното и историческо наследство.

По време на обсъждането членовете на Председателския съвет изразиха категоричната си позиция в подкрепа на запазване на обекта. На предстоящата сесия съветниците ще бъдат запознати с процедурата за обявяване на обекта за недвижим паметник на културата от местно или национално значение, както и възможностите Общински съвет Благоевград да изрази общата си позиция по въпроса.

На Председателския съвет присъства и кметът Атанас Камбитов, който информира съветниците, че на национално ниво се създава комисия с председател световноизвестният професор В. Николов, в която ще бъдат включени археолози, архитекти и инженери. Тази комисия ще направи необходимите експертизи и ще даде официално становище по въпроса. Всякаква строителна дейност на територията на разкопките до тогава е преустановена. Междувременно от Община Благоевград са взети мерки, още с откриването на първите разкопки, като е назначена денонощна охрана на обекта.

Вчера бе организиран първи протест в социалната мрежа. Членове на групата "Ние сме против застрояването на разкопките край Благоевград" сигнализираха, че багерите за строежа на един от лотовете на АМ "Струма", който минава през римсокото селище, са в непосредствена близост до находките, открити от екипа на доцент Здравко Димитров.

Благоевградчани алармираха, че багери ще разрушат всичко около Покровник, водени от решението да се спаси стадиона на футболиста Ивайло Андонов - братовчед на лидера на ГЕРБ в Благоевград - Йордан Андонов.

Както вече информирахме, ИК за спасяване на Скаптопара, внесе искане за референдум в ОбС-Благоевград. Подписаха се почти всички от местния парламент и хиляди жители на Благоевград.

Преди два дни регионалният министър Николай Нанков обяви в областния център, че МС ще заседава по казуса със Скаптопара тази сряда. Съдбата на селището ще се реши до 5 май. Ако се наложи, ще се измести трасето на автомагистралата, но това ще забави строителството с две години, изтъкна ресорният министър Нанков.

Благоевградчани обаче подозират, че това обещание няма да се спази, за да не се пропускат парите за АМ "Струма". Дейностите се извършват от мощната фирма "Агромах и дружества, близки до благоевградския депутат от ДПС Делян Пеевски, съобщиха още преди старта на строителството от АПИ.

Ако благоевградчани не успеят с искането за промяна на траесто, при строителството на автомагистралата, ще се погуби ранно християнски храм, датиращ от Втори век. Църквата е от времето на император Константин Велики IV и неговите синове Констанций II и Констанс. Най-ценната документирана находка към момента е храмът на император Константин Велики IV и неговите синове. Сградата представлява еднокорабна конструкция с размери 10 на 6 метра и е част от комплекс от жилищни, обществени и производствени сгради. Построена е след приемане на християнството от Римската империя след Църковният канонотворчески събор в Сердика-днешна София, свикан в 342 година, като II-ри вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя.

Археолози сочат, че църквата, открита в Тракийското селище край Благоевград, е еднотипна със запазените до днес сгради и останки от църквите, в които са заседавали епископите в Сердика - базиликата "Света София", ротондата "Свети Георги" и гражданската сграда до нея.