Вярва се, че в нощта срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса. Сбъдват се съкровени желания. На Еньовден могат да се излекуват всякакви болести.

Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

Затова през тази нощ водата в реките и кладенците на този ден е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година. Всеки преди изгрев слънце трябва да се измие с лековитата роса или течаща вода, смятат вярващите.

Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който задължително се берат билки, които тогава придобиват лечебна сила. Еньовчето е символът на този празничен ден. 

В Южна България е разпространен обичаят "Еньова буля". В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в "мълчана вода", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.