416 населени места в България не плащат за водоснабдяване. Водата там нито се отчита, нито се заплаща, в някои села това е от десетилетия.

На места липсва изцяло водопреносна мрежа. В друга част има изградена мрежа от резервоари и тръби, но тя никога не е била узаконявана. Това означава, че водопреносната система на стотици села в България представлява мрежа от незаконни строежи, чиято собственост не е ясно чия е.

Официално нито държавата, нито общините са собственици на водопреносната система. Затова в случай на авария или друг проблем отговорен няма.

От Министерството на регионалното развитие нямат отговор на въпроса дали са запознати с проблема и дали има стратегия за решаването му, предаде Свободна Европа. Пример за абсурдното положение е малката пернишка община Трън.

В Трънско половината от населените места не ползват услугите на никой ВиК оператор, хората не плащат за вода и от десетилетия не са виждали инкасатори. Когато възникне проблем, жителите със собствен труд и собствени средства оправят авариите. Този модел, основан на колективна отговорност, работи успешно в една част от селата. В друга обаче той е напълно нефункционален.

В село Горочевци, където водопреносната мрежа е изграждана преди около половин век, водата редовно не достига до няколко на брой домакинства. Останалите къщи обаче имат вода и отказват да плащат, за да бъдат поправяни аварии, които не ги засягат лично. И понеже хората от проблемните домакинства нямат достатъчно пари, за да оправят повредите сами, те със седмици, а понякога и с месеци остават без вода.

Тогава предприемат една логична стъпка – обръщат се към общината, подават сигнали и оплаквания. От общината обаче им отговарят категорично, че няма какво да направят, и отричат да са отговорни за поддържането на водопреносната мрежа.

„ВиК Перник“ е операторът, който отговаря за район Трън. Но и оттам еднозначно казват, че няма с какво да помогнат. Аргументът, който дават и двете страни, е, че в Горочевци, където се случват проблемите, използваната вода нито се отчита, нито се плаща.

Горочевци далеч не е единственото населено място в това положение. Община Трън получава толкова много оплаквания и от други села, че в края на април беше принудена да публикува на сайта си списък с населените места, за които тя твърди, че не носи отговорност, защото хората не плащат за ВиК услуги. Оказва се, че това са 44%, или почти половината от всички населени места на територията на общината.

Кметът на общината Цветислава Цветкова и председателят на Общинския съвет Бойчо Харалампиев споделят пред „Свободна Европа“, че са съгласни, че на хората в тези села трябва да бъде осигурена вода, без значение, че в тях често има не повече от 5-6 постоянни жители. По думите им при големи повреди общината често съдейства на хората „на добра воля“. Според тях обаче няма как общината да е отговорна за водоснабдяването, след като хората не плащат нищо за услугата.

„Ние ги разбираме хората, разбира се, че трябва да имат вода. Никой не твърди обратното. Но не можеш да искаш качествена услуга безвъзмездно“, каза Харалампиев. В такъв случай възниква въпросът какво решение предлага общината, за да се излезе от тази ситуация. От общината обаче прехвърлят топката към самите граждани.

„В момента решението е в голямата си част в ръцете на жителите на съответното населено място. От тях трябва да тръгне инициативата, общината няма какво да направи“, категоричен е Харалампиев. Той и Цветкова заявиха, че при единодушие сред жителите на даденото населено място то може да бъде прехвърлено към „ВиК Перник“ например. Така дружеството би започнало да поддържа водопреносната система там.

Всъщност в основата на проблема е самата законност на водопреносната мрежа. Ако водопроводите представляват незаконни строежи, те няма как да бъдат прехвърлени към никое ВиК дружество. Кой ги е построил навремето и как? Но за това след малко.

„Това е един омагьосан кръг, който се надявам да се реши, защото няма как така да продължим“, коментира Тодор Георгиев, технически ръководител на „ВиК Перник“ за район Трън. Омагьосан кръг, който започва и завършва с хора, които нямат вода. Председателят на Общинския съвет в Трън Бойчо Харалампиев признава, че това е задача, която не е измислена за тях, и че всичко се прави на доброволни начала. Той не можа да каже кой какво слага в резервоарите и колко често.

„Водоснабдяването е и въпрос на здравеопазване. То трябва да отговаря на определени изисквания – за материали, за поддръжка, за профилактика, промивки. С тези селски водопроводи това вероятно никога не се е случвало“, обясни Владимир Стратиев.

По думите на специалиста изискванията за качеството на водата за питейни цели са много строги. Затова и ако органите на РЗИ решат да направят проверка, със сигурност ще установят нарушения. На теория те ще бъдат принудени „да запечатат всички тези водопроводи, защото те не могат да гарантират доставка на вода за питейно-битови нужди с нужното качество“.

Такива проверки обаче не се случват именно защото резултатът им е ясен предварително. „И като ги запечатат тези водопроводи, представете си какъв бунт ще настане. Няма кмет, няма здравен инспектор“, казва Стратиев. Според него узаконяването на такива стари селски водопроводи в повечето случаи ще се окаже „мисия невъзможна“.