В нощта срещу Димитровден небето се отваря. Стават чудеса и се сбъдват желания. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома-полазник, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат във времето и с началото на зимата. Според поверието, от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с червен конец, за да са здрави имениците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, баница, пита с ябълки или просто печени ябълки или тиква.

Свети Димитър се е родил през III век в Солун. Баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Най-често Свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.