Осъденият в Разлог актьор Явор Бахаров иска ВАС да отмени Наредбата, по която се установява употребата на алкохол и наркотици от шофьори. Той е входирал жалбата чрез адвока си, дни след като разложкият съд го лиши 1 година от свобода и му отне шофьорската книжка. Бахаров бе заловен преди месеци пиян и дрогиран зад волана на автомобила си в Банско.

Защитникът му Любомир Таков, мотивира пред ВАС и правния си интерес да оспори текстовете от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Делото е насрочено за месец март следващата година.

"От години в практиката на съдилищата има противоречия, свързани с доказването на употребата на наркотици при шофирането и специално на влиянието им върху шофьора. Проблемът е и заради много по-общия текст в Наказателния кодекс (НК), по който са подвеждани под отговорност шофьорите, употребили наркотици. Според чл. 343б пияните шофьори носят наказателна отговорност, ако концентрацията на алкохол в кръвта им е над 1,2 промила и е установена по надлежния ред. За употребата на наркотици обаче няма въведена долна граница, нито надлежен ред, по който се установява. Така едни съдии приемат, че за доказването на употребата на наркотици няма предвиден ред и ограничения, но пък други препращат към наредбата. Освен това има противоречива практика и за това дали за съставомерността на деянието е необходимо деецът да е бил повлиян от наркотиците", се сочи в жалбата пред ВАС.

"Преди година и депутати предложиха промени в НК в тази насока, но те така и не бяха приети, а и тогава Върховният касационен съд призова да не се бърза с промените, защото и те крият опасности. Причината е, че и наредбата не решава проблема, тъй като няма точни критерии при тестовете, при които да се разграничава употребата на наркотици от метаболити на някои разрешени за употреба лекарства", изтъква адвокатът на Бахаров.

Според Бахаров най-често изследванията се извършват от неакредитираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА или други по-малки лаборатории в страната, които също са без акредитации. В жалбата се казва, че липсата на акредитация на тези лаборатории неимоверно нарушава правото на защита и на справедлив процес на обвиняемите и подсъдимите. Актьорът и защитата му напомнят, че както гражданските съдилища изискват акредитация при събиране на доказателства за качество на положена пътна настилка, за годност на хранителни добавки и др., така би следвало да се изисква акредитация и тези, които изследват проби за употребата на наркотици.

„Компрометираността на взетите, съхранявани и изследвани от неакредитирани лаборатории проби, които служат като основа на обвинението, от своя страна би довела до невалидност на предявеното обвинение, което може да се окачестви като правен non sense“, се казва в жалбата до съда.

Другият съществен момент в нея е възражението срещу неравното третиране при търсене на наказателна отговорност от пияни и от дрогирани шофьори, тъй като за употребилите наркотици няма въведена долна граница, под която те да не биват преследвани от закона. Това обаче не произтича от наредбата, а от Наказателния кодекс, който в чл. 343б, не предвижда допустима употреба на дрога зад волана.

„Казано по друг начин, не е достатъчно само да се установят следи от наркотични вещества в кръвта на водача или в издишания от него въздух, необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК доказателствени средства. Това от своя страна значи да има законово предвидени референтни стойности, в които да се счита, че деецът е бил повлиян и това нещо се е отразило на възприятията му и поведението или действието на наркотичните вещество, макар и открито в организма му, отдавна да е отминало, и това по никакъв начин да не се отразява на неговото поведение“, пише адвокат Таков .