Воденица на повече от 100 години продължава да работи и произвежда брашно. Стопанисва я праправнук на чорбаджията Трайко Балджиев.

Намира се в петричкото село Беласица. Работила е още по времето на турското робство и има докумен за узаконяването й през 1885 година, разказва настоящият стопанин Георги Балджиев.

Направена от Горноджумайски инженер. Георги каза, че навремето воденичарите са били богати хора, а неговият прапрадядо е давал по пет гроша на българите, за да не работят ангария на турците. Заради това е бил убит.

След смъртта на прапрадядо му воденицата е поел неговият дядо Иван Балджиев. Към момента няма друга действащав райна.

"Хората си мелеха едно време много брашно, с него си готвеха, правеха си различни ястия. В момента не се ползва толкова много, защото си купуват готово, а пък и не гледат животни“, каза Балджиев младши. За да имаш воденица, трябва да имаш даденост, за да има как да се захрани с вода. Тук е удобно, тъй като минава селската вада и се включва пак за напояване на полето. Улеят, по който се пуска водата към воденицата, е изработен от кестеново дърво и е дялан ръчно. Георги разказа, че хлябът направен от брашно, смелено на воденица, бил много по-вкусен. Наричали са го „погача“, припомни той пред БТА. той. 
Към момента воденицата работи основно като атракция, каза Георги Балджиев. Той посочи, че иска да запази автентичността и да покаже какво е било назад във времето. Това е наследствено нещо, което е с голяма сантиментална стойност за мен, каза той. И допълни, че воденицата ще продължи да работи, дори обмисля да я ремонтира, но да запази автентичния ѝ вид.