Роденият на 28 май 1805 година Ильо войвода е един от малкото ни герои, които още приживе получават обществена популярност и признателност. Той е дългогодишен пандурин в Рилския манастир и войвода на чета, която броди из Малешевско, Пиянец и Осогово.

Участва в Първата българска легия на Раковски, в Руско-турската война, в Кресненско-Разложкото въстание. На 80-годишна възраст Ильо войвода участва в Сръбско-българската война от 1885 година, като нанася погром над сърбите с четата си от над 300 бойци.

Неговият дом в Кюстендил е винаги отворен за четниците и дейците на македоно-одринското движение. Ильо Марков участва също в борбите за политическа свобода на гърци и сърби. Популярният войвода и „последен хайдутин“, отдал живота си за освободителната и обединителна кауза на своя народ, умира в Кюстендил на 17 април 1898 година.

Чутовната му храброст и безкористност не остават безизвестни. Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава. През целия си живот, Ильо войвода отдава всичко в името на България. Поклон и вечна памет пред великият ни сънародник, напикаха в социалната мрежа признателни кюстендилци.