Незаконни ромски къщи никнат като гъби върху заграбени терени на стопани. След изборите подновяват протестите в Гърмен заради набезите на ромите в квартал "Кремиковци". Организатори са членуващите в сдружението "Бъдеще за община Гърмен".

За седмица в гетото, което преди години държавата обяви за незаконно, постройките са три, казаха ощетени от безхаберието на общинската власт и на РДНСК-Благоевград.

Има издадени 125 заповеди за събраняне на къщите още през 2016 година, но това не бе извършено. Гърменци излизаха ежедневно на протестни шествия , но се оказа, че ромите са толерирани на най-високо ниво.

"След изборите ще организираме протест пред общината и ако не се вземат мерки ще сезираме и други институции. В същото време на един търговец от Дебрен му събориха хале. За ромите кога ще има закони", коментираха за Еновина от сдружението и изпратиха снимки на последните изградени на чужди имоти постройки. 

Недоволните от Гърмен призовават властите да решат този проблем със заселниците в "Кремиковци". Повечето от тях са с криминално минало.

"Има и много оплаквания от туристи - наши и чужди. Като минават по пътя към селата Лещен и Ковачевица, изнудват за пари. Който не им даде, започва хвърляне на камъни. Има коли със счупени стъкла", оплакаха се гърменци.

Припомняме, по време на екскмета Минка Капитанова имаше предложения пред местния парламент за гласуване на Подробен устройствен план, но съветниците отказваха да го приемат. Жителите също не са съгласни с това и предприеха по-радикални действия. След като багерите, пратени от РДНСК, х не влязоха в квартала, няколко ромски фамилии заведоха дело в Страсбург. Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбите на ромски семейства за разрушени къщи в гърменския квартал "Кремиковци".

Те искаха да осъдят България в Страсбург, но държавата победи в спора. Не разгледаха претенциите на фамилиите Айдарови и Илиеви.

През 2013 година ДНСК спря своя предходна заповед за разрушаване на близо 200 незаконни постройки в квартала, тъй като се намесиха правозащитници от Хелзинкския комитет. Последваха серия протести с искане на референдум от местните жители, но до обществено допитване не се стигна.