Стотици се молиха пред чудотворната икона на Богородица в Роженския манастир. Празникът на Богородица Портаитиса е винаги на третия великденски ден. По предание тя е била нарисувана от Свети Лука, който първи започва за изографисва икони. През 1762 година Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон. Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната чудотворна икона. Затова през 1790 година е направено копие на чудотворната Богородица Портаитиса. То е изографисано от монах Яков. Отстрани на иконата са добавени 10 малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата.

На всеки празник в манастира разказват историята на Богородица Портаитиса. През ІХ век един Византийският император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от гр. Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Тя обаче оставала изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това, майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Света Гора Атон и станало монах там.

В края на Х век иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата, за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен Света Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията Майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира.

Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни поред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала: „не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите напривили един параклис до вратите на манастира, където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса.