"Часът на Земята" тази година фокусира кампанията си върху възстановяването на местообитания на животни у нас. Еколози се стремят да върнат риса обратно в българската гора. „Рисът е ключов вид и по нашите географски ширини. Ключовите видове оказват голямо влияние върху екосистемата, като контролират доминирането на други видове или променят структурата на местообитанията. Присъствието на риса означава още и че екосистемата, която ни осигурява вода, чист въздух, храна, суровини за лекарства и енергия – също е здрава", коментират от WWF.

Видът се с счита за изчезнал от страната през 141 година. Изненадващо обаче през есента на 2008 година фотокапан, поставен в Осогово над Кюстендил за наблюдение на язовци, е регистрира млад мъжки рис. Това се смята за първото реално доказателство за присъствие на рис в страната. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му зависи само от нас“, разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“.

Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 година насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“. Данните показват, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.

Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените дунавски динозаври – есетрите. Днес долното течение на реката, на границата между България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, сега са изправени пред редица заплахи: бракониерство с цел незаконна търговия на месо и хайвер, изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути, добив на пясък и чакъл от речното корито, което води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер. В дългосрочен план всичко това заплашва да доведе до изчезването на тези ценни видове, които, също като риса, са най-точният показател за здравето на своята екосистема.

Точно затова тази година най-мащабната глобална инициатива, посветена на опазването на планетата – Часът на Земята – в България ще премине под знака на усилията на WWF за възстановяването на местообитания. Тази пролет тя ще стане факт за 16-а поредна година и ще бъде отбелязана в над 7000 града от 190 държави. По традиция в събота на 25 март милиони хора от цял свят ще изгасят осветлението в домовете си между 20.30 и 21.30 часа, отправяйки призив за устойчиво и отговорно бъдеще.