Гоцеделчевски бизнесмен е на подсъдимата скамейка за данъчно престъпление. Окръжна прокуратура – Благоевград го обвини по член 255 от Наказателния кодекс.

Д. Г. дължи на хазната 202 138 лева. От тях 134 000 лева са натрупани от ДДС, 68 000 лева от неплатен корпоративен данък.

Той е управител на строителна фирма. Със заповед на началника на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, било образувано ревизионно производство по отношение на управляваното от обвиняемия дружество. Обхватът му включвал задълженията на търговеца по Закона за данъка върху добавената стойност и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) през конкретните периоди от 2010 г. до 2015 г. Ревизията приключила с влязъл в сила ревизионен акт. С него не било признато приспадане на данъчен кредит по доставки от десет фирми, поради неустановено реално осъществяване на доставки на стоки и услуги.

В хода на образуваното срещу Д. Г. наказателно производство за извършено данъчно престъпление са били събрани доказателства, подкрепящи изводите от ревизионния доклад.

Обвиняемият представил пред данъчните органи документи, целящи да докажат плащания - вносни бележки за преводи по банков път. В действителност обаче такива реално не били извършвани, което е видно както от банковите документи, така и от посочените в тях банкови сметки, некореспондиращи с тези на доставчиците. Било е установено, че сред лицата, фигуриращи като управляващи и представляващи контрагентите на дружеството на обвиняемия, имало такива, които били настанени за лечение в психиатрична болница или различни от тези, вписани като собственици в Търговския регистър.

Освен това, във въпросните фирми липсвала кадрова, материална и техническа обезпеченост. Не била налице и изискуемата от закона документална обоснованост на сделките. Въпреки тези обстоятелства, обвиняемият Г. многократно предоставял на счетоводителя си фактури по нереални сделки за осчетоводяване.

Д. Г. потвърдил неистина в подадените годишни данъчни декларации за четири последователни финансови години, както и в справки-декларации по ЗДДС, в които отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагенти. Той използвал неистински документи при водене на счетоводството – данъчни фактури и използвал документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите – дневник за покупки.

Действайки по този начин, обвиняемият приспаднал неследващ се данъчен кредит и като резултат избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.