Култът към Свети Спиридон е най-разпространен в Южна България, района на Благоевград и в Родопите. В негова чест се месят питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини, с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома.

Спиридон означава духовен дар. Днес празнуват Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко.

Каквото е времето през 12-те дни след Свети Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на първия ден съответства януари, на втория - февруари и така до всичките месеци.

Не само болести лекувал, но при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали бедни и богати.

Свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите - обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др. Народът разказва, че бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му.

Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказвали керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.

Спиридон помагал на бедните и попадналите в беда, но се прославил със смайващи чудеса. Разказват, че на прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия й край излязъл огън, от другия потекла вода.