На Тодоровден си отиват трудните и студени дни. Според преданието Свети Тодор, който е покровител на животните и конете, дава здраве и сили и живот на стопаните за новата селскостопанска година. Празнуването му от дълбока древност. В чест на светеца се правят конските кушии.

Месят се ритуални питки, на които са изобразени фигури на коне, конска глава, конско копито. Освещават се в църква и се раздават за здраве на близки и съседи, като част от хляба се дава и на конете.

Най-масово е честването в Разложко и Симитлийско. Заради пандемията тази година конските кушии са забранени в селата Бачево, Крупник и във всички населени места в Пиринско. Това сториха кметовете на населените места.

Традиционно кушиите в село Бачево започват с литургия в църквата "Свети Димитър" за здраве на жителите и конете. След това е обичаят по захранване на конете на площада в селото. Най-оспорвани са състезанията, в които конете теглят натоварени с трупи каруци.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват.  Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени.

Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното състезание на Тодоровден.