Според православния календар на 2 февруари се празнува Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Нарича се и Зимна Богородица. Сретение от славянски означава „среща“ и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия ден в църквата.От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало.

Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба.

Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.

Според предание от преди 300 години Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката.

От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало.