На днешния ден преди 121 години камбанният звън на Илинден възвестява желанието за свобода и човешки права. Без да се страхуват за живот и имот, нашите предци написват една от епичните и трагични страници в историята- Илинденско-Преображенското въстание.

Организирано е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, избухнало на 2 август 1903 година и обхванало Македония и Одринско. Заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 20 юли - 2 август по нов стил – Илинден, а в Одринския вилает – на 6 август или 19 август нов стил, Преображение Господне. В македонската, а понякога и в българската историография, то се определя също само като Илинденско.

В Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията са загинали 994 въстаници, опожарени са били 201 села, убити са 4600 души от мирното население.

Други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягали в Княжеството. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.

През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.

Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден).