Българското археологическо сдружение разкри в доклад уникалността на античното селище край Благоевград, което вероятно ще се погуби под асфалта на АМ "Струма".

"Археологическият обект в село Покровник предполагат интензивно обитаване на цялата котловина през античния период. Едва ли ще е изненада, ако основните архитектурни структури, независимо от техни характер, се намират в момента под съвременния Благоевград. Известният надпис, в който се споменава името „Скаптопара“ (Σκαπτοπάρα) е открит в район, който в момента е квартал "Грамада". Това място е разположено само на 2,5 километра от проучения обект и ни дава пълно основание да предположим, че останките при Покровник са само част от селищен комплекс, през който за жалост ще премине АМ "Струма", се сочи в становището председателят на БАС Красимира Лука.

"Обектът е проучван „спасително“ през 2017 и настоящата година. Целта още в началото на тези разкопки е била премахването на архитектурните останки и освобождаване на мястото за ново строителство автомагистралата. Символичен е фактът, че за разлика от други места, предвидената за разкопки площ разкрива изцяло античния комплекс, а не само част от него. Този комплекс не е нарушен с течение на времето от други градежи или от често срещаните в България „иманярски набези“. Като се има предвид, че въпреки световно известният надпис за Скаптопара, от страна на Регионалният исторически музей в Благоевград не е направен даже и опит селището да бъде локализирано, а камо ли да бъде изследвано, идентифицирано и популяризирано. Откритието може да се определи като „Дар от Бога“, тоест, като компенсация за дългото мълчание на „учените“ по една тема, която е от световно значение" изтъкват от Българското археологическо сдружение.

"Форсираните разкопки, разкриват огромна антична сграда. В лаконичните отчети на тази находка се споменават архитектурни детайли - мраморна украса, подово отопление, пещи за строителна керамика, 40 помещения, запазена водопроводна система, огромно количество находки, включително и останки от тъкани, военна диплома. В „превод“ тези откъслечни данни означават, че е проучен археологически обект от национално значение. В европейската, а и световната практика, подобни находки с години заемат място в научните форуми", категорични са от БАС.

"Планът на сградата, разкрита край съвременния Благоевград, притежава всички ясно различими характеристики на римско извънградско имение - вила. През 1997 година археологът Венцислав Динчев събира в една книга и публикува всички известни до тогава вили от България – общо 33 броя. Според него, в Югозападна България се намират близо половината от всички проучени вили в България. Римската вила при село Покровник всъщност е първият такъв обект, за сега единствен, открит в Пиринска Македония.

През 2002 година английската изследователка Линда Мълвин публикува всичките известни вили от района на Балканите - общо 64. От приложените към книгата таблици се вижда, че сравними с размерите на вилата при Покровник - около 6000 кв. метра, са само четири – Чаталка при Стара Загора (6890 кв. м.), Dracevica на Адриатическото крайбрежие (5600 кв. м.), Keszthely-Fenekpustza в Унгария (13125 кв. .) и Mediana до съвременния град Ниш в Сърбия (6732 кв. м.).

"За широката общественост поведението на археологическия екип, ръководен от доцент Здравко Димитров, който обяви, че обекта няма стойност и може да бъде разрушен, е непонятно и до голяма степен продажно. Разбира се, обяснения като „натиск върху археолозите“ и „подкупване“ са логични и на пръв поглед приемливи. Съвременният Благоевград ще загуби съществена информация за историята и културата си", посочва председателят на БАС Красимира Лука.