Върховен административен съд обнародва мотивите за детрониране на благоевградския кмет Румен Томов. Извънредните избори в областния център вероятно ще са в средата на лятото. Предстои ЦИК да внесе предложението за насрочване на вота от президента Румен Радев. Кокто подробно информирахме, вчера ВАС реши окончателно за отстраняването на градоначалника заради това, че не е заличен в срок като едноличен търговец в ТР.

Последно Томов бе с прекратени пълномощия от ОИК-Благоевград за нарушение на член 41 от ЗМСМА. Последва обжалване от страна на кмета пред Административен съд-Благоевград. Жалбата му бе посочена като неоснователна. Румен Томов не се отказа от съдебната битка и заведе дело във ВАС, което удължи с повече от година процедурата по сдаване на властта.

Публикуваме със съкращения мотивите на ВАС:

Оспорваното решение е постановено от компетентния административен орган – ОИК – Благоевград, в кръга на изричната му компетентност по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, в предвидения от закона състав и кворум (чл. 85, ал. 3 и ал. 4 ИК) и е взето с квалифицираното мнозинство на 9 от членовете, гласували поименно (чл. 85, ал. 7 ИК), за което е съставен Протокол № 38-МИ от 28.04.2020 г. (чл. 85, ал. 6 ИК).ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 695 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 364/2020 г. от Административен съд Благоевград. Решението е окончателно.

Крайният извод на съда е, че Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г., в разпоредителната му част е съобразено изцяло с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 42, ал. 1 , т. 5 вр. чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, дадени от съда в отменителното решение. Актът е съответен на конкретните факти, поради което отсъстват пороци, водещи до неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Настоящата инстанция намира, че след изясняване на относимите към правния спор факти, анализ на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на възраженията на страните първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Правните изводи на съда са изцяло съобразени с тълкуването на приложимия материален закон, дадено в Решение № 104 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1343/2019 г. от Административен съд Благоевград и потвърждаващото го Решение № 4542 от 16.04.2020 г. постановено по адм. дело № 2420/2020 г. от Върховния административен съд, обвързващи решаващия състав по силата на чл. 173, ал. 2 и чл. 177, ал. 2 АПК.

Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решение. В него е посочено въз основа на кои доказателства са приети са установени фактите. Въз основа на установеното от фактическа страна е изведен единствено възможният (и съответен на даденото от съдилищата тълкуване на закона) извод за законосъобразност на оспореното Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г. на ОИК – Благоевград. Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното решение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с правните изводи на съда не основава неправилност на обжалваното решение, нито е касационно основание за отмяната му.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на защита на касатора и правото му на участие в процеса не е нарушено по никакъв начин. А обжалваното решение е мотивирано, съгласно изискванията на чл. 172а АПК.

На първо място доказателствата и доказателствените средства, съдържащи се в посочените дела са събрани и изготвени при условията и реда, предвиден в АПК, ЗМСМА и ИК, поради което са допустими и съдът има право да гради своето убеждение върху онези от тях, които имат доказателствено значение за делото. На следващо място обстоятелството, че копията са изготвени от служители в администрацията на съответния съд, т.е. от органи снабдени с официална удостоверителна власт, води до извод, че това са официални документи, материализиращи изявления, ползващи се с материална доказатествена сила. Формалната доказателствена сила на приложените по делата документи може да се опровергае само като се докаже неавтентичността им, а такова оспорване не е налице. Ето защо не е налице соченото процесуално нарушение.

Обосновано съдът е приел, че административният орган не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 26 АПК и чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Това е така, тъй като документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА вече са били предмет на преценка по адм. дело № 1343/2019 г. по описа на АС – Благоевград. На следващо място с отменителното решение на съда, постановено по посоченото дело, се възстановява висящността на административното производство, но при наличието на същите удостоверяващи обстоятелства по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, известни на страните, по които те са изразили становища и възражения.

И не на последно място, в молбата си вх. № 540 от 28.04.2020 г. кметът не е изложил съображения досежно нарушения в процедурата по уведомяването му, а е направил единствено искания за спиране на производството пред ОИК на основанията по чл. 54, ал. 1, т.т. 4 и 5 АПК, от което обстоятелство съдът е извел обоснован извод за това, че Томов е известен за заседанието на ОИК, проведено на същата дата и не е имал да добави нови, освен вече изложените, възражения, нито да представи нови доказателства.

Дори да се приеме, че е налице нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 1 АПК, то в случая това нарушение не е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не влече различен краен резултат при произнасянето на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е проведено от страна на настоящия касатор, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Следователно, дори да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то се явява несъществено, тъй като не е и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта.

Неоснователно е възражението, че оспорваният административен акт няма изискуемото от чл. 59, ал. 1 , т. 4 АПК съдържание, тъй като в него не се съдържа описание на фактите по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, въз основа на които е постановен и този порок необосновано е отречен от съда.