Прокуратурата внесе протест срещу занижена присъда за умишлено убийство с особена дързост и цинизъм. Държавното обвинение не намира за справедливо наказанието 19 години лишаване от свобода за Алекс Димитров, известен като Гучи. Настоява се за доживотен затвор.

При определянето на наказанието съдът в Кюстендил не е съобразил всички обстоятелства, обуславящи неговата отговорност. По този начин не са постигнати в необходимата степен и предвидените в закона цели на наказанието.

Извършеното от Гучи престъпление - отнет живот на кюстендилеца Валери Дъбов, е с извънредно висока степен на обществена опасност. Такава е налице и по отношение на самия подсъдим, независимо от младата му възраст.

По време на масово сбиване преди две години в центъра на Кюстендил, Алекс Димитров брутално и безцеремонно посегнал на живота на трима души, при което умъртвил един от тях, а опитът за убийство на другите две завършил с причиняването на множество сериозни телесни увреждания. Дръзкото „улично правосъдие“, безпардонно „раздадено“ от подсъдимия Д. в центъра на гр. Кюстендил, погазва драстично и грубо установения правов ред, а моралната му укоримост на фона на огромния обществен резонанс е особено значима, категорични са от Окръжна прокуратура-Кюстендил.

Трайно формираните криминални нагласи обуславят високата обществена опасност на А.Д. Доказателствата за множеството негови противообществени прояви, лошите му характеристични данни, поведението му в конкретната ситуация го определят като лице с устойчиво изграден афинитет към престъпен начин на живот, имащ своята приоритетна насоченост към посегателства върху личността, сочат от прокуратурата.

Тези обстоятелства очевидно не са били отчетени с нужната задълбоченост и прецизност от Окръжния съд в гр. Кюстендил, който не е преценил, че в случая единствено възможният законосъобразен подход при определяне на наказанието на убиеца е поставянето му в изолация от обществото до края на живота му.

Именно това наказание би въздействало по оптимален начин както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото, следвайки необходимостта от постигане на баланс между индивидуалната и генералната превенция на наказанието. Социалният отзвук от такива престъпни деяния и очакванията на гражданите за адекватно възмездие и възпитателна насоченост, в съчетание с практически невъзможната ресоциализация на подсъдимия, безусловно налагат наказанието „доживотен затвор“. Това е единствено приложимата алтернатива от предвидените в закона разпоредби, в контекста на целите на наказателната репресия и обществените очаквания за постигане на максимална законоустановена справедливост.