Координаторът на СДС за Югозападна България и председателна ОбС-Дупница Костадин Костадинов обяви партийното минало на ексминистър Кирил Петков. Костадинов публикува факти за лидера на новата формация "Подължаваме промяната" в социалната мрежа.

"Кирил Петков беше в Дупница, за да агитира за „Да, България". Дойде с Христо Иванов. Въпросната случка се състоя през есента на 2017 година,  малко преди парламентарните избори. Беше в Дома на техниката, където прохождащата тогава партия на Христо Иванов се представяше на хората. Бяха Христо и няколко младежи, свързани с Дупница. Беше и Кирил Петков, тогава икономически експерт на ДаБг", написа Костадин Костадинов.

"Умни, красиви, образовани, успели. Почтени. Готини млади хора, млади мъже и жени. Мъже и жени, които с плам в очите обясняват, че влизат в политиката, за да променят България към по-добро. Че досегашните политици са провалени, че е време за промяна, че е време за нови хора. И, че те са „новите хора“. Аз се политизирах заради България. Готов съм да оставя успешния си бизнес, успешната си позиция, за да помогна на българския  народ“ - това чух почти от всеки от тези умни, красиви, образовани и успели млади хора. И сърцето ми заби в учестен ритъм. Ето, казах си, те оставят добрият си живот, за да поемат кормилото на България. Саможертва правят. Искат да променят България! Има надежда! И друго чух – „Няма ляво, няма дясно. Важно е почтените, честните, умните хора да вземат властта. За да премахнем мутрите от държавата и съдебната система. Защото нас не ни е страх", припомни Костадин Костадинов.

Публикуваме още от разказа на Костадинов, без редакторска намеса:

"Спомням си с умиление за тази среща. И как иначе? Винаги е приятно, когато видиш усмихнати млади хора, готови да се жертват за Родината!
Спомени, спомени… Когато дадоха думата за въпроси, казах си и аз. Казах му на Христо – Браво, дерзайте. Но защо „хвърляте камъни“ и вдясно? Защо цепите още повече дясното? И без това сме полуразцепени в Реформаторския блок. Дайте да се събираме, да се обединяваме. Историята после я знаете. Дясното се разцепи на три основни парчета. И остана четири години непредставено в парламента. А Борисов се наложи да търси подкрепа от патриотите. И България зави вляво. Поговорих лично повече от половин час с Кирил. Колкото да разбера, че е готин, умен и най-вече свръхенергичен човек. И, че нищо не разбира от местно самоуправление и децентрализация. Но не критикувам – не е и нужно. Той гледа нещата глобално, от гледна точка на бизнесмен. А не на дребен местен политик… като мен. 

Видях го отново след две години – есента на 2019-а. В неговия Център за иновации в Биологичния факултет на СУ. Говорихме близо час. Каза ми, че е напуснал ДаБг. И, че… друг път ще кажа. Разменихме си телефоните и се разделихме.

Днес Кирил е бивш министър. Лидер на ПП ПП. Аз съм същият дребен местен политик. Дясното продължава да го няма. „Няма ляво, няма дясно“…
Ще се оправим. Все някога. Само си мисля – защо стана това разделение? Защо стана тази омраза? КОЙ заложи тези плътни разделителни линии? КОЙ? И докога? Не се ли уморихме да се мразим? Да се лъжем? Да се „чегъртаме? Защо?

На срещата тогава с Христо беше и един навъсен, строго гледащ млад човек. Единственият навъсен, единственият лошо гледащ. Някой си Любо. Любо го играеше „силният човек“. „Смелият“. Та Любо „подал“ на Христо Иванов една страшна история. История за корупция. За съветници и политици, които искат умишлено да фалират общинската болница. Пример за истинска корупция.Обаче пример, „изсмукан от пръстите“. История, съшита с бели конци. Но съшита умело, професионално. Именно за да хваща вяра… Лошата новина за Любо бе, че бях там. И оспорих „историята“. Христо усети нещата и дори се извини. Любо обаче се заинати. А Любо бе водач на листата. И размахваше историята през цялата кампания. Е, после го осъдихме. На две инстанции. И Любо бе изчегъртан от ДаБг. Но обидата, злобата, калта, останаха… И дерзайте! Идва Коалиция на Почтените! С Христо, с Кирчо, с МаяМа, с Настимир. С Радев. Да живей!

Любо ли? Той сега е в Правосъдие за всеки.“