Разискват унищожаването на античното селище край Благоевград, заровено отново под асфалта на АМ "Струма". Заседанието е свикано от Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет.

Вносители на доклада за нарушения, извършени от институциите в процеса на „опазване“ на археологическо културно наследство, довели до унищожение на публична държавна собственост, са Гражданска инициатива за опазване на културното наследство, чрез Асоциация „ФОРУМ“.

Докладчици на 31 май са председателят на българските археолози Красимира Лука , благоевградчанката Здравка Чимева и Георги Чараклиев.

Археологическият обект, известен като "Скаптопара", е най-големият, разкриван по време на строителството на магистрали в България.

Понастоящем античното селище край Благоевград е почти изцяло унищожено. Древните останки са разглобени и струпани на купчина. Със съвременни материали - бетон и арматурно желязо, се изграждат техни подобия, антична керамика, тухли и водопроводни тръби са пръснати навсякъде около обекта, сочат пред Гражданското отделение на Висшия съдебен съвет.

Неговото проучване е финансирано АПИ със сума от 3 101 866 лева. Впоследствие беше извършено преместване на две от античните сгради, които попадат под трасето на магистралата, за което бяха отпуснати още над 1 500 000 лева от бюджета на АПИ.

"Състоянието на Скаптопара днес може да се опише като „Погром!“. Изхарчената огромна сума бюджетни и европейски средства, участието на държавни институции като Министерството на културата и Националния археологически институт към БАН", коментират в доклада за Скаптопара, в който се поставят редица въпроси, най-важните от които са:

1. Съдържа ли законодателството, свързано с археологическото наследство текстове, които предпоставят и позволяват злоупотреба с публични средства?

2. Каква е системата за мониторинг и контрол върху археологическите проучвания, когато те са обект на обществени поръчки?

3. До каква степен стопанисването на археологическите обекти, като обществено значим елемент, отговаря на обществения интерес и съществува ли съответния регулационен механизъм.

Случаят „Скаптопара“ концентрира наболели обществени проблеми, най-същественият от които е унищожаването на българската историческа памет.

"В последните 10 години Законът за културното наследство е променян над 20 пъти, факт, който ясно показва неговата неадекватност. В частта „Археологическо наследство“ са допуснати текстове, които противоречат на ратифицирани от България европейски конвенции и генерират корупционни практики. В тази връзка в заключителната част на доклада ще бъдат направени и конкретни предложения за промяна в законодателството, свързани с администрирането, мониторингът и стопанисването на културните паметници", посочват в доклада пред ВСС.