Двама градоначалници управляват Благоевград днес - оставеният на поста Румен Томов и избраният по волята на общинските съветници Ясен Попвасилев.

Прецедентът бе затвърден след решението на Административен съд-Благоевград. Съдия Ваня Вълкадинова отказа да отстрани Томов преждевременно и позволи той да управлява града до постановяване на решението по делото, заведено от него срещу Общинската избирателна комисия, която го свали от власт на 28 април.

Делото, с което Томов оспорва прекратяване на кметските му правомощия, ще се разгледа на 7 май, информираха от АС-Благоевград.

Определението на съдия Вълкадинова, поста може да се атакува в 7-дневен срок пред ВАС.

Ето част от съдебното определение:

На основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът определи: спира предварителното изпълнение на Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на ОИК-Благоевград. 

На първо място, искането за спиране действието на оспореното решение е заявено с подаване на жалбата за първи път и, независимо че законодателят е препратил за произнасянето на съда по него към условията по чл. 166, ал. 2 АПК – чл. 166, ал. 4 АПК, произнасянето не е ограничено до преценката за настъпили „нови обстоятелства” (новонастъпили след издаването на акта) - Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на Върховния административен съд. Причиняването на значителна или трудно поправима вреда следва да се съпостави с обществения интерес, доколкото „Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.“ (цит. тълкувателно решение).

Без съмнение е на следващо място, че под „вреди” в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК законодателят е визирал не само имуществени вреди, но и вреди с неимуществен характер. Не може да има съмнение също, че за преценката по чл. 166, ал. 2 АПК следва да се изхожда от характера на възникналото в резултат на избора правоотношение, в която връзка тя не може да се абстрахира и от мажоритарния елемент на местните избори за кмет на община. Не без значение е персоналният компонент на местните избори за кмет и затова определянето на временно изпълняващ длъжността кмет от общинския съвет не е равнозначен, освен че правомощието по чл. 42, ал. 6 ЗМСМА може да бъде упражнено при влизане в сила на решението – арг. от чл. 42, ал. 5, изр. 2 ЗМСМА.

И не на последно място, доколкото решението има за последици прекратяване мандата на изборен орган на власт, то не засяга единствено възникналия кметски статут на избрания кандидат, в основата на който стои избирателното право (основно право, залегнало в член 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Затова преценката за основанията за защита по чл. 166, ал. 2 АПК не може да се абстрахира напълно и от засегнатите от решението на ОИК права на упражнилите избирателното си право лица. В тази връзка, при представителната демокрация, при която „най-общо мандатът се определя като особена публична служба в интерес и полза на обществото за определен срок” и „… се предоставя на този орган в публичен интерес и незаконосъобразното му прекратяване не би било само формално нарушение на Конституцията и на закона, а съдържателно би накърнило този публичен интерес”, доколкото „В крайна сметка, всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие”, а мандатността е „способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането на държавните органи и осъществяването на тази воля” (Решение № 13/15.12.2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 12/2010 г.), вредата от предварителното действие на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА е непоправима в смисъла на закона – чл. 166, ал. 2 АПК.

Решението на ОИК за определяне на изборните резултати е израз на упражненото конституционно право на гражданите за участие в общинското самоуправление чрез вота за конституиране на органите на местна власт, поради което и е допуснатото от закона незабавно негово изпълнение (чл. 459, ал. 4 вр. ал. 1 ИК). Обратното - изхождайки от презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на решението по чл. 459, ал. 1 ИК, предварителното изпълнение на решение за предсрочно прекратяване на възникналите пълномощия на кмет не защитава обществения интерес.

Дали в дейността си кметът е спазил закона (чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА) е въпрос по същество на спора пред съда, доколкото е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му с оспореното решение, и не е в обхвата на преценката за основателност/неоснователност на искането по чл. 166, ал. 4 АПК. Нарушението на закона (несъвместимост - чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА) се смята за установено с влизане в сила на съдебния акт по спора за законосъобразност на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Затова и важните обществени интереси зад нормата на чл. 459, ал. 4 ИК не могат да бъдат изведени и от самото съдържание на акта и от посочените в него правни норми, послужили като правно основание за издаването му. До окончателното разрешаване на възникналия спор от съда, предварителното действие на решението е само по себе си непоправима вреда за жалбоподателя – загуба на кметския статут, на възнаграждение – материална основа за съществуването, респ. за публичния интерес зад неговия избор за кмет. Прекратяването на пълномощията на кмета на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА е негативна оценка и за моралните му качества, с оглед което предварителното изпълнение засяга доброто му име в повече от необходимото за постигане целта на закона с правилото на чл. 459, ал. 4 ИК.

Правата на личността са ценност, чието засягане е неоценима, респ. непоправима или най-малкото трудно поправима вреда и при евентуална отмяна на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, включително чрез обезщетителните способи за защита.